Николай Слатински: У Бункерния има паника. Очевидна паника
Николай Слатински, Фейсбук. Заглавието е на ФрогНюз.
ДВЕ СЪБИТИЯ В ЦАРСТВОТО НА БУНКЕРНИЯ
ПОЯСНЕНИЕ:
Качвам този текст, тъй като го считам за извънредно кардинално значим.
ПЪРВО, тъй като в него става дума за безразсъден и безсрамен опит на Бункерния да предложи Идеология - това, което близо четвърт век липсва на деспотичното му, злокобно ръководство.
ВТОРО, тъй като за първи път в Рашистката Феодализация се надига протестно придвижване, което (макар и към момента плахо) подлага на критика Бункерния и бандитската му Война против Украйна.
ТРЕТО, тъй като на Запад набира мощ извънредно рисково пораженско въодушевление, че всичко в Украйна върви за Украйна от зле по-зле, стартират да взимат връх песимистични оценки и се ускорява натискът Украйна да се съгласи на формулата Територии против Мир.
ЧЕТВЪРТО, тъй като заплахата от рашизация (която ще отприщи всеобщо принуждение и ще върне страната десетилетия назад) на България ескалира с всеки изминат месец и у нас се надига прорашистката Пета колона, имащаима (поне) седем рискови пипала:
--- в Системата за национална сигурност, защита, външна политика и вътрешен ред;--- в Президентството;
--- в Парламента (БСП, Израждане, част от Герб);
--- в Структурите, свързани с Православната религия;
--- в Бизнеса;
--- в Разрастващата се общественост на съветски жители, имащи недвижима благосъстоятелност у нас;
--- в Част (никак не малка) от жителите в България с съветски паспорти (а притежаващите такива паспорти у нас са доста десетки хиляди, в случай че не и най-малко 2-3 стотици хиляди).
ДВЕ СЪБИТИЯ В ЦАРСТВОТО НА БУНКЕРНИЯ
Да, две събития,... не, по-скоро феномени, явления характеризират с особена мощ, криеща голяма (засега единствено потенциална) сила протичащото се в Мордор, в страната на рашистките орки.
⁕ Първото от тези две феномени, от тези два феномена се илюстрира най-гротескно с видеостената на неотдавнашното сборище, на която сред два Иисуса се вижда на екрана Той, Бункерния.
Бункерния позволява безумно груба неточност!
Бункерния разпалва великоруски, имперско-експанзионистичен, етноправославен национализъм!
И той прави това в страна, формирана от голям брой етноси и религии; в страна, която е измежду най-многочислените мюсюлмански (населени с вярващи в Исляма) страни!
Явно Бункерния е изиграл неправилно всички други свои карти и залага на последната, която му е останала. А това може да отприщи страшни етнически спорове и религиозни конфликти по цялата територия на тази черна дупка, в която Бункерния трансформира Рашистаката Феодализация.
Очевидно великоруският, имперско-експанзионистичен, етноправославен национализъм е по-по-най-последното леговище на Негодника.
Да отбележим следното, то е кардинално значимо.
Първо за социализма:
--- Той като концепция, а ненапълно и като реализация бе интернационалистичен.
Важното е да „ строиш социализъм “ в страната си, пък в случай че искаш служи му там всевъзможни локални подправки – маджарски (гулаш-социализъм), полски (католически социализъм)...
--- Той се правеше на филантроп, сякаш отдаден в името на народа, в името на човека; въпреки в действителност да оферираше на подчинените и впрегнати в ярема му хора мефистофелска договорка – сигурност (златната клетка на сигурността) против права (твърде малко оставени им и прекалено много отнети им права).
--- Той предпочиташе да се обкръжава със Стени, не се свенеше да се се самоизолира и се задоволяваше да управлява деспотично и сурово, с меко (пропаганда) и твърдо (репресии) принуждение своите нации.
--- Той се базираше се на някаква наднационална идеология – марксизъм-ленинизъм (пропита от диалектически и исторически материализъм и прогнила от теоретичен комунизъм).
А в този момент за великоруския, имперско-експанзионистичен, етноправославен национализъм.
--- Той е ултранационалистичен;
--- Той човеконенавистнически;
--- Той нападателен, поробителски, нахлуващ в други страни с цел да граби територии и поробва нации, а в случай че те не желаят да бъдат поробени, той ги избива и трансформира страната им в руини или им носи безнадеждна назадничавост.
--- Той е лишен от каквато и да е идеология и в случай че приказва за идеологи, то тя прикрива с претенциите си че е идеология единствено мракобесие, грубост, безчовечие и вкорененост в предишното, обърнатост единствено към предишното – и то не такова, каквото то е било, а такова, каквото на деспотичния режим се е желало то да е било.
Малка ремарка към Българска социалистическа партия (там въпреки всичко има значително изцяло вменяеми хора) и Израждане:
Вие давате ли си сметка в лапите на какво Чудовище тласкате България????
⁕ Второто от тези две феномени, от тези два феномена е започващото да набира сили придвижване на съпругите на мобилизираните рашисти.
Най-напред лирично отклоняване.
Аз помня в миналото в Харков безмълвното шествие на майките на елементарните руснаци – с черни забрадки, с безгранична, галактическа тъга, с покрусени лица, със свъсени вежди, със свещи в ръка – страдащи по починалите си деца във войната в Афганистан. Вървят, вървят, вървят, вървят, а на хората в профил сълзите им текат...
Понякога съм (си) казвал, че на първо място майките на убитите и одирани живи, връщани в оловни, неотваряеми ковчези, съветски младежи сринаха Съюз на съветските социалистически републики, разпаднаха руската империя, сложиха завършек на руския социализъм и завоюваха Студената война.
Забележете смяната в този момент, тя е показателна.
‣ По-рано, по време на Афганистанската война стачкуваха основно майките. Те стачкуваха, тъй като синовете им бяха убити.
‣ Сега, по време на Украинската война стачкуват основно съпругите. Те стачкуват, с цел да им върнат мъжете назад от бойното поле.
‣ Обичта и тъгата на майката са постоянно безусловни и безкрайни.
За майката със гибелта на нейния наследник животът в действителност свършва, светът се срутва, бездната от страдалчество се отваря със страшна мощ, всичко губи своя смисъл.
Майката на убития боец не желае повече да бъдат убивани синове на други майки.
‣ Обичта и тъгата на брачната половинка като предписание са условни и краткотрайни.
За брачната половинка е голямо злощастие да загуби брачна половинка си, само че за нея животът продължава. Ненапразно националните песни пеят, че брачната половинка жали 3 години, сестрата жали 9 години, майката жали до гроба.
Съпругата на намиращия се на фронта боец не стачкува с цел да няма други съпруги, чиито съпрузи са на фронта, тя желае нейният брачен партньор повече да не е на фронта.
Независимо от казаното дотук, митингите на съпругите на мобилизираните преди повече от години и нямащи право на демобилизация солдати, се ускоряват.
Това е първото съществено предизвикателство за Бункерния и неговата орда ояли се олигарси, политици, висши военни и алчни корупционери.
Има детайли на суматоха. Очевидна суматоха.
Опитват се да купят съпругите с великодушни пари и привилегии. Понякога съумяват.
Опитват се да скрият от очите на обществото надигащата се вълна от неодобрение. Но съвсем постоянно не съумяват.
Как да успееш, когато безусловно във всяко учебно заведение, във всеки университет има табло със фотоси на починали в Украйна рашисти.
Властта в началото се успокояваше, че при всеки митинг, основно посредством видеА в обществените мрежи (но към този момент освен там и не сама така) съпругите на солдатите се заклеват, че те не са срещу войната в Украйна, те просто се усещат излъгани, че точно техните съпрузи повече от година се бият и гният на бойното поле, че са прецакани (те употребяват непосредствено доста по безсрамен израз от „ прецакани “).
Но последователно става безпощадно ясно, че това коленопрекленно заявление на съпругите от ден на ден е димна завеса за отбягване на правосъдни репресии. Вече се произнасят директни обвинявания към властта и даже, представете си, към Бункерния!
Съпруги на намиращи се на фронта солдати са първите хора, подкрепящи режима на Бенкерния, които произнасят на глас тежки обвинявания против Бункерния – че лъже, че води безрезултатна война, че праща съпрузите им на очевидна гибел, че унищожава живота на техните деца.
Не е ясно какво ще се получи от тези митинги. Надеждата е, че към тях всеобщо ще се включат майките. Дотогава постоянно има опция съпругите да правят отстъпка.
Съпругите имат деца, с които могат да ги притиснат.
Съпругите имат потребности за живеене и оцеляване, които могат да бъдат „ осребрени “ – против безмълвие.
Съпругите желаят само да върнат съпрузите им.
Съпругите въпреки всичко са единствено... съпруги.
А майките – майките са най-святото и велико нещо на този свят. Те за синовете си са подготвени и в пъкъла да отидат, с цел да ги измъкнат от там.
Такива са всички майки.
Защо през днешния ден (все още) не са такива съветските майки – мозъкът ми не го побира.
Но се надявам и съветските майки още веднъж, както преди повече от 40 години, да потвърдят, че и те са майки. Че и те са Майки!
ДВЕ СЪБИТИЯ В ЦАРСТВОТО НА БУНКЕРНИЯ
ПОЯСНЕНИЕ:
Качвам този текст, тъй като го считам за извънредно кардинално значим.
ПЪРВО, тъй като в него става дума за безразсъден и безсрамен опит на Бункерния да предложи Идеология - това, което близо четвърт век липсва на деспотичното му, злокобно ръководство.
ВТОРО, тъй като за първи път в Рашистката Феодализация се надига протестно придвижване, което (макар и към момента плахо) подлага на критика Бункерния и бандитската му Война против Украйна.
ТРЕТО, тъй като на Запад набира мощ извънредно рисково пораженско въодушевление, че всичко в Украйна върви за Украйна от зле по-зле, стартират да взимат връх песимистични оценки и се ускорява натискът Украйна да се съгласи на формулата Територии против Мир.
ЧЕТВЪРТО, тъй като заплахата от рашизация (която ще отприщи всеобщо принуждение и ще върне страната десетилетия назад) на България ескалира с всеки изминат месец и у нас се надига прорашистката Пета колона, имащаима (поне) седем рискови пипала:
--- в Системата за национална сигурност, защита, външна политика и вътрешен ред;--- в Президентството;
--- в Парламента (БСП, Израждане, част от Герб);
--- в Структурите, свързани с Православната религия;
--- в Бизнеса;
--- в Разрастващата се общественост на съветски жители, имащи недвижима благосъстоятелност у нас;
--- в Част (никак не малка) от жителите в България с съветски паспорти (а притежаващите такива паспорти у нас са доста десетки хиляди, в случай че не и най-малко 2-3 стотици хиляди).
ДВЕ СЪБИТИЯ В ЦАРСТВОТО НА БУНКЕРНИЯ
Да, две събития,... не, по-скоро феномени, явления характеризират с особена мощ, криеща голяма (засега единствено потенциална) сила протичащото се в Мордор, в страната на рашистките орки.
⁕ Първото от тези две феномени, от тези два феномена се илюстрира най-гротескно с видеостената на неотдавнашното сборище, на която сред два Иисуса се вижда на екрана Той, Бункерния.
Бункерния позволява безумно груба неточност!
Бункерния разпалва великоруски, имперско-експанзионистичен, етноправославен национализъм!
И той прави това в страна, формирана от голям брой етноси и религии; в страна, която е измежду най-многочислените мюсюлмански (населени с вярващи в Исляма) страни!
Явно Бункерния е изиграл неправилно всички други свои карти и залага на последната, която му е останала. А това може да отприщи страшни етнически спорове и религиозни конфликти по цялата територия на тази черна дупка, в която Бункерния трансформира Рашистаката Феодализация.
Очевидно великоруският, имперско-експанзионистичен, етноправославен национализъм е по-по-най-последното леговище на Негодника.
Да отбележим следното, то е кардинално значимо.
Първо за социализма:
--- Той като концепция, а ненапълно и като реализация бе интернационалистичен.
Важното е да „ строиш социализъм “ в страната си, пък в случай че искаш служи му там всевъзможни локални подправки – маджарски (гулаш-социализъм), полски (католически социализъм)...
--- Той се правеше на филантроп, сякаш отдаден в името на народа, в името на човека; въпреки в действителност да оферираше на подчинените и впрегнати в ярема му хора мефистофелска договорка – сигурност (златната клетка на сигурността) против права (твърде малко оставени им и прекалено много отнети им права).
--- Той предпочиташе да се обкръжава със Стени, не се свенеше да се се самоизолира и се задоволяваше да управлява деспотично и сурово, с меко (пропаганда) и твърдо (репресии) принуждение своите нации.
--- Той се базираше се на някаква наднационална идеология – марксизъм-ленинизъм (пропита от диалектически и исторически материализъм и прогнила от теоретичен комунизъм).
А в този момент за великоруския, имперско-експанзионистичен, етноправославен национализъм.
--- Той е ултранационалистичен;
--- Той човеконенавистнически;
--- Той нападателен, поробителски, нахлуващ в други страни с цел да граби територии и поробва нации, а в случай че те не желаят да бъдат поробени, той ги избива и трансформира страната им в руини или им носи безнадеждна назадничавост.
--- Той е лишен от каквато и да е идеология и в случай че приказва за идеологи, то тя прикрива с претенциите си че е идеология единствено мракобесие, грубост, безчовечие и вкорененост в предишното, обърнатост единствено към предишното – и то не такова, каквото то е било, а такова, каквото на деспотичния режим се е желало то да е било.
Малка ремарка към Българска социалистическа партия (там въпреки всичко има значително изцяло вменяеми хора) и Израждане:
Вие давате ли си сметка в лапите на какво Чудовище тласкате България????
⁕ Второто от тези две феномени, от тези два феномена е започващото да набира сили придвижване на съпругите на мобилизираните рашисти.
Най-напред лирично отклоняване.
Аз помня в миналото в Харков безмълвното шествие на майките на елементарните руснаци – с черни забрадки, с безгранична, галактическа тъга, с покрусени лица, със свъсени вежди, със свещи в ръка – страдащи по починалите си деца във войната в Афганистан. Вървят, вървят, вървят, вървят, а на хората в профил сълзите им текат...
Понякога съм (си) казвал, че на първо място майките на убитите и одирани живи, връщани в оловни, неотваряеми ковчези, съветски младежи сринаха Съюз на съветските социалистически републики, разпаднаха руската империя, сложиха завършек на руския социализъм и завоюваха Студената война.
Забележете смяната в този момент, тя е показателна.
‣ По-рано, по време на Афганистанската война стачкуваха основно майките. Те стачкуваха, тъй като синовете им бяха убити.
‣ Сега, по време на Украинската война стачкуват основно съпругите. Те стачкуват, с цел да им върнат мъжете назад от бойното поле.
‣ Обичта и тъгата на майката са постоянно безусловни и безкрайни.
За майката със гибелта на нейния наследник животът в действителност свършва, светът се срутва, бездната от страдалчество се отваря със страшна мощ, всичко губи своя смисъл.
Майката на убития боец не желае повече да бъдат убивани синове на други майки.
‣ Обичта и тъгата на брачната половинка като предписание са условни и краткотрайни.
За брачната половинка е голямо злощастие да загуби брачна половинка си, само че за нея животът продължава. Ненапразно националните песни пеят, че брачната половинка жали 3 години, сестрата жали 9 години, майката жали до гроба.
Съпругата на намиращия се на фронта боец не стачкува с цел да няма други съпруги, чиито съпрузи са на фронта, тя желае нейният брачен партньор повече да не е на фронта.
Независимо от казаното дотук, митингите на съпругите на мобилизираните преди повече от години и нямащи право на демобилизация солдати, се ускоряват.
Това е първото съществено предизвикателство за Бункерния и неговата орда ояли се олигарси, политици, висши военни и алчни корупционери.
Има детайли на суматоха. Очевидна суматоха.
Опитват се да купят съпругите с великодушни пари и привилегии. Понякога съумяват.
Опитват се да скрият от очите на обществото надигащата се вълна от неодобрение. Но съвсем постоянно не съумяват.
Как да успееш, когато безусловно във всяко учебно заведение, във всеки университет има табло със фотоси на починали в Украйна рашисти.
Властта в началото се успокояваше, че при всеки митинг, основно посредством видеА в обществените мрежи (но към този момент освен там и не сама така) съпругите на солдатите се заклеват, че те не са срещу войната в Украйна, те просто се усещат излъгани, че точно техните съпрузи повече от година се бият и гният на бойното поле, че са прецакани (те употребяват непосредствено доста по безсрамен израз от „ прецакани “).
Но последователно става безпощадно ясно, че това коленопрекленно заявление на съпругите от ден на ден е димна завеса за отбягване на правосъдни репресии. Вече се произнасят директни обвинявания към властта и даже, представете си, към Бункерния!
Съпруги на намиращи се на фронта солдати са първите хора, подкрепящи режима на Бенкерния, които произнасят на глас тежки обвинявания против Бункерния – че лъже, че води безрезултатна война, че праща съпрузите им на очевидна гибел, че унищожава живота на техните деца.
Не е ясно какво ще се получи от тези митинги. Надеждата е, че към тях всеобщо ще се включат майките. Дотогава постоянно има опция съпругите да правят отстъпка.
Съпругите имат деца, с които могат да ги притиснат.
Съпругите имат потребности за живеене и оцеляване, които могат да бъдат „ осребрени “ – против безмълвие.
Съпругите желаят само да върнат съпрузите им.
Съпругите въпреки всичко са единствено... съпруги.
А майките – майките са най-святото и велико нещо на този свят. Те за синовете си са подготвени и в пъкъла да отидат, с цел да ги измъкнат от там.
Такива са всички майки.
Защо през днешния ден (все още) не са такива съветските майки – мозъкът ми не го побира.
Но се надявам и съветските майки още веднъж, както преди повече от 40 години, да потвърдят, че и те са майки. Че и те са Майки!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ